Илиян Илиев

Емигрантската история на човеко - 2

2010-01-10T03:10:00.000-08:00

6 часа на българската граница. Много туристи, много нещо. На 30 туристи се падаше почти по един с вид на турист. Всичко живо беше с изглед на безработния от години съсед. И човеко изглеждаше почти като турист решил да изкара десетина дни по италианското черноморие в края на юли. Само дето като го видиш и ти става ясно, че и билет за провинциалния басейн трудно би си позволил - джапанки тип сандали от най-ефтините, 3/4 панталони пак от китайските и тениска там някаква, абе общо около 15 лева облекло плюс 2 лева за слипове. В чантата бермуди от скъпите(15 лева), къси панталони, тениски, слипове, чорапи от ефтините(може би за около 35 лева всичко) и естествено дънки от битака плюс блузка, ако случайно завали и маратонки на булдозер имитация на модела адидас и ферари. Естествено имаше буркан с мед, както и русенско варено, хляб и шпек салам за около 5 човеко дни. Турист от класа. Само него чакат по тиренските плажове.

Та минава той с останалите на гишето за получавене на паспорта. Гледа на едни ги връщат и им казват да се качват в рейса, а другите ги пращат без паспорта пред една врата да чакат. Човеко гледа и си вика: – До тука с гурбетчийството. Път до Враца чак ме чака.

Идва му реда и митничаро вика: -Ми ти къде бре? На гурбет ли си тръгнал? –Ма моля ти се, как? На почивка съм тръгнал. Нали е забранено на гурбет.-Отговаря му човеко.
-А парици колко имаш? -Ми сто и педесет. -И за колко дена си тръгнал? -Ми за десетина. -Нещо резервацийка да ми покажеш. -Ми ще се оправям на место. -Абе тарикат, кой ще лъжеш ти бе? Марш пред стаичката веднага. Докато си чакаш реда аз ще си помисля дали да ти ударя черния печат или да се направя че ти вярвам.

Зачака човеко омърлушен и си псува орисията на ум. Не бута се да минава. Реши да изчака отзивите на първите. След малко се разнесе добрата новина - 30 евро за кафе и продължаваш за Европа. Човеко осъзна колко много пари са 20 евро. След първите десетина взеха да се хвалят, че и с 20 се минава. Човеко се пооживи, реши че ако изчака може и с 10 да му се размине. Когато се разбра, че вече мизата е на 15 взе да приближава заветната врата.

Влиза вътре, а то тъмница. Пуснати прилежно щори с прокрадваща се леко светлина. Митничаро поставил лявата си буза от ненаситния дебел гъз на някакво бюро и държи паспорто в ръка. -Та къде си тръгнал млади момко? -изрече той с мъдър тон.-И не ме лъжи, че днеска май не ти върви.-ухили се победоносно. Човеко реши да не лъже пък кавото ще да става, по-добре да го върнат тук отколкото някъде в чужбина: -Бе нема кво да се лъжеме. Имам хора там и ме викнаха. Ако се намери нещо ще се бачка, ако не ще хващам рейса и си идвам. -Бе да не си тръгнал да краднеш само, че нещо си съмнителен като те гледам. -Кво да крадна, не можах да те излъжа ти за кражби ми говориш. –Добре де, айде. Да речеме, че ти вярвам. Но да да мислиме вариант, как паспорта да ти дам.

Човеко бръкна в джоба да извади 10 евро с надеждата, че грешката си ще поправи. Но тогава се отвори вътрешна врата, влезе митничар и осветлението светна. Чу се неловка тишина. Нарушителя се осъзна и поиска прошка на мига: -Колега, извинявай. Аз не знаех... Работи спокойно аз излизам. -Не, не. Тамън приключвах. Можеш да останеш. Все пак колеги сме и си се знаем. А ти младеж вземи това и умната в чуждата страна.

Човеко с паспорт в ръка се изнесе мигновено в свински тръс към рейса. Беше си останл богаташ с 13.33 евро в джоба. За пръв път в живота си почувства се с късмет. Решен бе да върви само напред.

Сръбската граница определено беше лесна. 8 часа след тръгването от София рейса уверено пореше сръбската шир в посока Европа.

Стъмни се вече. Човеко го не хващаше сън. Какво ли го чакаше? По микрофона започнаха да извикват пътниците поименно и да им раздават пари. Наближаваше хърватската граница. Човеко рече да хитрува, изчака да минат всички и отиде при шофьорите: -Бе мене никой не викна. Кво ще правиме сега? -Баце, ти плати ли такса в София? –Ми не съм. -Тогава бягай си на мястото. Няма повече пари. Прави се на разсеян и на господ се моли. Ако са в настроение ще изберат само подозрителните и ще ги питат за пари. И знай, че заради свален на границата пътник рейса не се връща, това добре го запомни. Ти си луд да тръгнеш без пари.

Човеко се опита да се отпусне, но корема му се преобръщаше и гъделичкаше като при спускане с виенско колело, а ритъма на сърцето го усещаше съвсем ясно чак в гъза си. Прибраха им паспортите и после в опашка по един минаваха да си ги вземат. Усещаше се вече полуевропейски ред. Нямаше бутане пред тъмна стаичка, а като първолаци в столовата се минаваше на открито. На двама трима им поискаха пари, но само да покажат. Човеко пак му се размина.

Рейса тръгна. Беше нощ. Човеко беше превъзбуден. Всичко мина. Беше празник. Чувстваше се като тотомилионер. Реши да пийне бира, да го отпразнува. В рейса имаше студена. 1 евро в кутийка. Във Враца щеше да удари 4 леденики, но нали беше в Европа. Заслужаваше си разхищението.

Едва допил бирата, която за него беше равносилна на бутилка новогодишно шампанско и чу по микрофона: -Пред нас е границата със Словения. Тук е най-опасно и връщат най-редовно. Всичко досега бе детска игра. Който мине тук може да си отдъхне.

Човеко осъзна, че още е далече от заветната Европа. Заблудил се беше. Познатото чувство с корема и ритъма на сърцето се удвои, та даже утрои. Почна се проверката. Всичко беше тишина. След около час дойде лоша новина. Рейса трябва да се върне и да остави двама. На човеко му се прирева, но от радост, той остава в рейса. Страшно беше като се разбра, че единият е с договор в Рим, от години там си бачка с жената и безупречен с документите.

Рейса продължи, а човеко реши пак да празнува. С бира в кутийка. Жената на върнатия беше спокойна и не и дремеше. Убеждаваше всички, че той ще бъде в Рим преди рейса. Никой не вярваше освен човеко, но той вече знаеше, че няма невъзможни неща - беше преминал и го делеше само една крачка от заветната Европа.

По микрофона ги информираха, че са в Италия. Предупредиха ги да скрият всички разговорници и речници. Който знае италиански да се прави, че не знае. Смениха табелката на предното стъкло и казаха, че ако случайно някой пита всички сме за Испания. Човеко бе в шах. Нещо намирисваше и като че ли не беше точно повод за празнуване. Все пак беше в Европа. Взе си бира и се замечта. Тогава рейса ненадейно спря. Трябваше да следва полицейската кола. Човеко се сети за поговорката за власите и края на Дунава. 3 часа пред полицията. После още 2 часа тишина по магистралата. По-неловка тишина и от тази в тъмната стаичка. Човеко не знаеше дали пътува обратно към България или навлизат дълбоко в Италия.

Най-после всичко се разбра. Имали разрешително за друг маршрут. Конфискували им документите и ги пуснали да си оставят пътниците. На връщане щяли да им ги върнат със съответните черни печати и санкции за фирмата превозвач. -Завалиите.-каза си човека.-А бяха такива хитреци.

Реши да дремне, бирата се беше свършила. Явно не е празнувал само той. След много часове и спирки обявиха Рим. Там чакаше върнатия на Словения. Жена му гледаше всички победоносно и с насмешка. Тя беше преминала през тяхното пътуване преди много години и знаеше, че най-много един или двама в момента преминават през нейното, останалите ще си останат същите дори и на оня свят.

Беше 3.30ч сутринта, когато рейса спря на площад Гарибалди в Наполи. Човеко слезе като победител готов да върши чудеса. През всичко бе преминал и му се струваше, че е завладял света. Огледа се и онемя. Бе потънал до колене в боклук. Дори в България не бе така. Каква е тази смрад? В Европа ли е или в третия свят?

И те така. Това е за сега. Следващия път ще спомена за пътуването в Италия и за едно гурбетчийско приятелство започнало в България.

Роднини по сметка

2009-06-20T10:14:00.000-07:00

Иде там некаква, братовчедка на жената на човеко се пада и вика - Бе у назе ималко за мазане и за шпакловане, ако такова евентуално да погледнеш и ако цената е добра да го направиш.

Рече си човеко - Що па не. Малко извънреден труд и некой лев не вредят на никому.

Отива, гледа, смята материал, нужно време, тем подобни и им вика - Цената е на метър и включва материала.

Брадовчедката по сметка се зачуди па му рече - Мини утре вечер пак та да се разберем от кога ще почнеш.

Отива пак човека - таз и майка и(на тъста му сестрата) насреща, а мъжа и се върти като пръднал. Разбраха се за всичко, уж беше всичко ток и жица и почнаха лелята и братовчедката да питат - Но понеже сме роднини не може ли така, малко от цената да отбиеш, род сме и е срамота.

Човеко попремига и каза - Туй е моята цена. Щом е скъпо немерете друг.

-Не, недей така. Помисли си, ако е възможно. Ако не, ще ти платим дори и таз цена, но искаме да мажеш ти, нали сме род на други няма да се доверим. - Викат двете префърцуни и като че ли са се наговорили. Репликите им са като диалог от професионален монолог.

Човеко беше непреклонен. Той си знаеше цената и вече беше съжалил, трябваше да иска двойно.

Тръгна си той доволен, че и този път е непреклонен. Караше си към дома и нещо в главата празна му светна - Тъй като сме род, защо не минат да им дам сметките за ток? Защо пък телефона или наема никой роднина да ги плати не се наема? Никой досега не донесе чанта с храна. Нито нафта му сипа. Никой даже му не рече - Род сме ще ти платиме повече. Какъв роднина си с хора, които никога не са те канили на рожден ден, нито пък на кръщене. Даже в къщата им никога не си влизал. Я си майката ебете и като попа си платете.

п.п. Беше чувал той за брак по сметка, но сега разбра, че има и рода по сметка.

Емигрантската история на човеко

2009-06-17T17:32:00.000-07:00

Бе споменах аз, че ще пиша за човеко. Проблема е че той е тежка, странна и неразбрана личност та незнам от къде да започна. Демек ще трябва малко предистория пък после ще се впуснем в полунеинтересните му емигрантски преживелици.

Човеко беше тежък, неразбран и твърдоглав още от ранното си детство. Биеше децата в училище, спореше с даскалете и го болеше дедовия. Израстна си така с гордост преголяма, самочувствие полумалко и никога неразбран, макар да знаеше, че винаги е прав. От толко правота човеко не завърши, а фана та са ожени. До тук добре, но после на къде?

Човеко бе ебач и не пропускаше възможност, но семейството му беше първа важност. Никога не позволи чужда путка семейството му да развали. И така си беше, докато се не намеси чужди хуй. Както и да е, нека само спомена, че човеко пожела детето си да гледа без жена. Понеже беше тежък, твърдоглав и неразбран получи своето и се почувства силен, но неоправдан.

Нека пак да скочим по-напред и да споменем, че той остана си ебач, но всико свързано е с пари и човеко беше пред фалит. Тогава той получи спасителното предложение - Ето ти пари назаем и заминавай за Италия. Човеко се задърпа и каза - Какво да правя аз в таз страна? Само да натрупам борч и после цял живот на някой да съм роб.

Но понеже беше тежък, твърдоглав и неразбран се реши, взе парите и каза - Довиждане жени, аз отивам да изкарвам пари.

Човеко си купи билет, но на гарата разбра, че за да мине границата му трябва джоб пара. Ако няма трябва да плати проценти и шофьора ще даде колкото да мине границата. Човеко след като плати билета бе останал с 13.33 евро в джоба. Къв процент, кви пет лева? Нужни бяха 35.

Но понеже беше тежък, твърдоглав и неразбран реши да тръгне за да не изгуби заветния билет. И понеже беше ... бе вие май вече си знаете какъв си беше, той реши, че ако го върнат на границата ще се прибере на автостоп. Имаше консерви и вода за пет човекодни.

До тука нищо интересно, но без предистория не може. Следващия път ще спомена как пътуването мина и на човеко му се размина.

И отново малко музика

2009-06-13T15:07:00.000-07:00

Въпреки, че ми беше препоръчано от друг блогър да избягвам да поствам клипове от тубето просто не се сдържах. В тази песен са всичките спомени от най-трудните моменти в живота ми, а именно - първите месеци в Италия придружени с много глад, никотинов глад, страх от екстрадиране, жажда, глад, преглъщане на унижения от работодатели и колеги, глад, къртовски труд за жълти стотинки, неполучени жълти стотинки защото няма на кой да се оплачеш, стискане на зъби заради всичко и най-вече глад.

Всъщност самия текст няма нищо общо с това, което съм преживял, но тъй като в онези моменти ми се случваше да я чувам доста често винаги ми напомня за тях. Въпреки всичко я обожавам.

Не знам дали е срамно или е просто човешко, но докато я слушам в момента се поразплаках лекичко спомняйки си "доброто" старо време.

п.п.Всъщност май може и да се опитам да преразкажа няколко случки от живота на човеко, макар че никога няма да успея да пресъздам едно към едно това, което е изпитал.

п.п.п. А сега приятно слушане(и когато я чуете тази песен някъде и някога отново се сещайте за човеко и другите човеци като него, които въпреки всичко са стиснали зъби и са предпочели да представят българите като добра нация по света напук на общоприетото мнение за емигрантите от България).

Домашни любимци - 2

2009-06-08T12:27:00.001-07:00

То май е по-добре заглавието да е "Бивши домашни любимци".

Човеко тамън се похвали с домашните животни и се успокои за врабеца, че е в добри ръце и се случи лоша случка. Прибира се един ден от работа и гледа празна клетка. Ни врабец ни пет лева. Жена му вика - Де да знам. Чух трясък и докато изляза гледам клетката е паднала, а вратичката отворена.

Ясна работа тогава - има котки в квартала. Няма как да падне сама, защото времето си беше хубаво, без вятър. Но понеже човеко си е оптимист си каза - Щом няма перуш по балкона значи пилето е живо.

Една седмица клетката си беше на балкона с отворена вратичка и храна. Човеко имаше надежда, че врабецо ще се върне у дома. Ма толко си му е акъла врабчи, даже на кокошката е повече.

Но понеже човеко си е оптимист си каза - Дано поне да е в комшиите, при техните врабчета. Да се чифтосват дълго и щастливо, че при нас беше много самотно...

Домашни любимци

2009-05-17T11:33:00.001-07:00

Те това са на човеко животинките. То врабеца не е негов, а на детето. Оно си го спечели от некакъв конкурс по рисуване в училище.

Скорпиона си го намери на работа и рече да го прибере. После мислеше да го сложи в епоксидна смола, но докато се накани и скорпионо фана та умре.

Иначе човеко бе грижовен стопанин - пущаше му живи буболечки и мравки. За три дена хищника утрепа две буболечки и три мравки, обаче нямаше видими следи от ядено. Жертвите си беха цели и умрели. Може и от задушаване да се е споминал, че човеко все отлагаше за утре да му пробие дупки на кутията.

Добре, че врабецо не е негов и има кой да се грижи за него.

2009-04-11T11:00:00.000-07:00

Още две от любимите ми италиански песни.

Любима музика

2009-02-23T13:19:00.000-08:00

Тук просто ще остана без думи.

Още за любимата ми музика

2009-01-13T22:18:00.000-08:00

Това по-скоро бих го определил като не чак толкова настръхващо, но определено е доста релаксиращо. Поне на мен ми действа така.

Любима музика

2008-12-29T12:06:00.000-08:00

Малко музиканти на този свят могат да ме накарат да настръхна. Тези три клипа са един красноречив пример. Подредил съм ги по времетраене, защото едва ли бих могъл да ги подредя по степен на настръхване.

Така и така не ми идва на ум нищо интересно за писане, поне ще гледам от време на време да пускам по някой и друг наелектризиращ клип.

Още няколко цветлета

2008-09-17T10:31:00.002-07:00

Много готини. Направо вълшебни. За съжаление нещо ми куца фотографията и никога не успявам да пресъздам едно към едно това което "чувствам".

Първите признаци на есента

2008-09-17T10:31:00.001-07:00

Почна се вече с есенното време. Дъждове, ветрове и те така. Ето няколко пресни снимчици от тази сутрин в седем без десет.

Прилеп и море

2008-08-25T10:01:00.000-07:00

На прилепчето само тези са излезли по-ясни иначе има и още. А за морето няма какво да кажа, освен, че тази година ми беше за пръв път чак на 24-и август. Направо срамота при положение, че съм на 35 километра.

Айде пак

2008-07-23T11:15:00.000-07:00

Те още неко снимка, па после ша мисла и да напиша нещо.

Може и да щракна няколко снимки на гледката от мойта къща, че гледам има орица къде им аресва.

Ако некой ма светне как са прават панорамни снимки може да са пробвам.

Да ме извините за качеството, но са снимани със скапаната VGA камера на Sony Ericsson P910i .

Детето си играеше с нейния телефон и не исках да я прекъсвам, а фотоапарато ми се прецака нещо и батерийте ми стигат за около 1-2 снимки.

Обещавам при първа възможност да си взема нещо качествено и ще цъкам яко снимки.

Има какво да ви показвам, но при сегашните възможности гледам да се ограничавам.

Страст към красотата

2008-06-07T10:07:00.000-07:00

Човеко много обича цветята и един ден взе че си скова няколко саксийки. После взе да си ги пълни лека-полека и те така. Последните две още чакат засаждане.

Ядосва се човека, че му е строшен апарата и трябва да снима на детето с телефона.

Човеко се замисли

2008-05-09T10:40:00.000-07:00

Човеко рече пак да блогне (или там как му викат) . Много се замисли и му стана кофти.
Рече си - А да блогна па белким некой отговори що така се получава.
Демек прочете той едно писмо и му стана кофти, па взе че се замисли.
А ето го и въпросното писмо :

най накрая погледнах лайното което изсра по мой адрес. от него става ясно, че си една пияна неграмотна свиня, грубиян със мания за преследване, който не разбира колко безинтересна мушица е. ти може и да си мислиш, че си интересен по някакъв начин, но на тебе съдбата е отредила да бъдеш роб в чужбина. имай мнение - то е безинтересно по презумция. над моето име седи надписа Отдел Култура, а Под твоето - неизвестен мазач на стени. и как смееш да говориш по отношение на семейството ми, без да си запознат по какъвто и начин да е с него? аз да съм говорил за баща ти? аз не очаквам друго от среднист, който е предал рода си и бачка като треторазрядна сторителка буболечка в чужбина, понеже не може да оцелее в родния си край. също така, малоумен си защото вместо да ми кажеш нещо на МЕН, го казваш на всички във форума.верно, тъп си и не си даваш сметка колко си смешен с тия си действия, но това е разбираемо, понеже си ограничен откъм интелект, аз те разбирам, тъпичък си и ти личи с всяка реплика. та, да ти го повторя, вместо да ми кажеш на мен, казваш на всички. що бе?мисля да ти отвърна по същия начин. надявам се във твоя форум да видиш как стоят нещата.не че ще разбереш,, понеже си ограничен и малоумен, и задаваш въпроси, които показват колко си тъп, но ще ВИДИШ, като дойдат други пияни тъпаци, които страдат от измислена мания за преследване. това че ме смяташ за фашист не ми пречи, понеже аз не съм такъв. просто показва колко ...абе какво да обяснявам на свиня като теб, която влиза мъртвопияна във форума, за да избива комплекси - бъркаш, но си прекалено стегнат в черепа, за да разбереш. това че твърдиш че баща ми е отговорен за моите успехи показва първо колко незапознат си, и второ - колко си арогантен. това е нормално за хора, които не могат да пишат на български и мозъка им е зает повече с мускулите, отколкото с интелекта - така че споко, разбирам те, ти си глупав и ще бачкаш на скеле цял живот, докато аз ще се разхождам напред-назад цъкайки копчета с пръсите си, невидели шпакла.завиждай, твоя живот вече е написан - жената, детето и работата... няма да се развиваш, няма да поумнееш, няма да забогатееш, няма да пътуваш... би ми било жал за тебе ако не знаех колко си жалък, пиян и глупав... и преди да си тръгнал да отговаряш - аз няма да получа нищо от теб, забранен си ми. едно от удоволствията в интернет е, че не ми се налага да получавам бливочи от хора, които са прекалено пияни, за да могат да свържат две думи без да фъфлят...гний в собствения си отегчителен живот и не ме занимавай със себе си.

Четейки човеко се сети, че няма средно образование и май е редно да се радва, че са го определили като безинтересна мушица.Като какви ли ги определят тези като него дето нямат диплома за средно?

Рече си човеко - Що ли не слушах баща ми като ми вика да уча?

Обаче друга е причината да се замисли тъй дълбоко човеко: Защо всеки като чуе, че си в чужбина и те определя като треторазрядна строителна буболечка предала рода си за да работи в чужбина, тъй като е неспособна да оцелее в родния си край?

Никой ли не може да се сети, че буболечката иска да види на какво е способна без да бъде в обсега на баща си?

Никой ли в България не знае, че не всички в чужбина са измекяри и треторазрядни буболечки?

Никой ли не се сеща, че повечето почват от там и си остават там, но има и такива, които не се примиряват и въпреки всичко успяват да постигнат лек напредък, но със собствени сили и без помощта на мама и на тати.

Задължително ли е всички да са с високо образование? Кой тогава ще ни прави къщите? На кой ще плащаме тогава за да ни забърше пепелта в къщи? Кой ще ни изхвърли боклука?
И т.н. кой.

Май е по-добре всички да са образовани и тогава никой няма да се присмива на другия за това, което върши, защото и той самия ще е принуден да го прави.

Или май, ако всички имат висше пак ще се намери някой да се присмива на друг заради специалноста му?

Или май трябва всички да са висшисти по една и съща специалност?

Замисли се човеко и си рече - Що повервах на баща ми, че няма срамна професия?...

Немци в тил

2008-03-27T11:47:00.000-07:00

Та направи си човеко фирмицата и рече да си земе неко работник,че они ората са казале - сам човек само у кенефа.
Чуди са кой, чуди са кой и си рече - Айде българин ша зимам.У чужбина сме,ша си помагаме...
Обади са он на един гольо голи,който 4 години бачкаше за 30 евро на черно и му вика - Яла да та зимам и на занаят да та уча.Човек кенеф да си напрай требва да го измаже.И у Африка да идеш колибите нги с кал ша мажеш и пак пари ша изкарваш.Без леб нема да останеш. - Гольо голи му вика: - Колко ша ми даваш? - А забрави да попита - С какво ще ти е нужен човек с две леви ръце?
Човеко му рече: - Па ако сакаш 40 за старт и като са научиш повече ша дам, плюс договор и тринайста заплата месец август и четиринайста месец декември.
Гольо голи взе да мрънка,че са малко па после са нави и вика: - Айде,от мен да мине.Щом си скръндза и не даваш повече.

Па се почна ходене по мъките.Гольо се скъса от работа.В лявата ръка телефона,а с другата лява джобен тенис.Като се измори се спре та си сипе кафенце.
Човеко му вика: - Гольо,фани са у работа,че пари даром са не дават. - Гольо му се пули и вика: - Туй ми не е в задълженията,онуй е много тежко.Кръста ме боли от малък.
На човеко му кипна,па си замълча- Ша свикне па ша почне. - рече си човеко.

Да, да, ама не.Изтъпанчин се един ден гольо голи пред човеко и му заяви: - Не ща да ставам майстор.Аз за общ работник съм роден. - Човека взе да мига и му вика - Гольо,не така.Общите по 30 взимат цял живот.
Да,обаче гольо си е гольо и гордо заяви: - Не ща 40, а 30. но всяка седмица да ми се плаща, а не на месец.- Тук човека се опули и си замълча,обаче гольо си е гольо и си настоява.
На човека му писна и му рече: - В тази фирма всеки месец се плаща.На седмица е невъзможно.Да, но гольо си е гольо и му вика: - Ако утре не платиш няма да идвам повече.
На човека пак му писна и му рече: - Ако щеш.

Мина ден, минаха два.Гольо го нема.На третия ден човека му вика: - Гольо,ша работиш ли или ша си подаваш молбата за напускане. - Нема да работа, ма не знам да пиша на италиански, та фани да ма уволниш за по-лесно.

Речено сторено.Уволни го човеко, а гольо вечерта му вика: - От днеска съм по болест.На ти болничниу лист.За двайсе дена надници ша зимам и ша са изпръдам у назе на кревато.
Човеко стисна зъби и си змълча.Гольо му играе немци в тил.Уж гольо голи,а го прееба.Закона е на негова страна.Обезщетение му се полага,че е уволнен,а и датата на уволнението съвпада с болничния лист.Рече си човеко: - Тука се заплете.Щом играе немци в тил ще играя и аз.Па ще поживеем и ще видим кой кум,кой сват и кой на булката е брат.
Замълча си човеко и не каза на гольо,че е уволнен.Да го не дразни.За двайсе дена по договор да не си търи обезщетението.Нека чака от болничнио надниците.Нека чака за меура.Щото на безработни болнични са не дават.А гольо прави борчове и живее като цар,че нали после болничнио ша дойде.Нека чака за меура.

Немци в тил като на фронта...

Дребен разход - така по между другото

2008-03-20T11:38:00.000-07:00

То човек като маже и шпаклова не само прибира пари за това,което е свършил,а трябва и да дава.
Те така по между другото като си работи на черно човек и си вика - Абе дай да си направа една фирмица та да ма не фанат инспекторете и да ма глобат. - и те така по между другото си регистрира фирмица и вади парици за докумени и разни там удостоверения и те така.
И демек почва вече да работи те така на чисто и уж без страх от глоби и разни главоболия докато...

...Докато един ден му пристигне плик по пощата.Вика си човеко - Чека да видим кой са е сетил за мене? - и отвара демек плико.А оно какво?-осигуровки.-на човеко и на двамата му работници.

До тук добре,но има едно големо НО.Демек у тоя плик никъде не се задава въпросо - Уважаеми работодалю,завършихте ли първио строеж и прибрахте ли си париците от него за да си платите осигуровките?
Нема такъв въпрос,а има удебелен текст с дата за последен срок на изплащане.

И те така демек човеко вади 1441,52 евро за осигуровки по между другото мажейки и шпакловайки.И те така по между другото се чуди как да накара ората да изчакат още малко за аванс и заплата.И они са ора и они леб едът.

Толко много съществени други неща има на свето,че въпреки всичко,което е по между другото човеко пак намира място по между другото да се зачуди,защо гледат учудено и премигват в захлас собствениците на новостроящи се къщи,когато има каже цената на мазилката и шпакловката.
И въпреки всичко,което е по между другото,пак по между другото той се сеща за конкуренцията на черно - онази безбройна маса от която той самия е излязъл преди няколко месеца(по-точно седмици).Тук човеко преглътна с носталгия и още нещо...

Та то стана ясно,че всичко май по между другото го прави(освен едно)така един ден пътувайки за работа(на строежа намиращ се на около 15 евро нафта от дома му)така съвсем случайно по между другото чу по радиото,че разни там депутати взимат по 20 000 евро на месец чисто.Тук той пак преглътна и съвсем естествено по между...вече знаете кое - венага пресметна,че за да ги вземе той трябва да измаже и шпаклова около 2 500 метра и тепърва да плаща материали и заплати и съвсем така по между другото да задели парици за осигуровки и ДДС,което ще трябва да плаща всеки 3 месеца.
За пътните разходи той не мисли,защото то това си му влиза в дневните.А откраднатия или потрошен инструмент вече е ежедневие и се вмества ей така по между другото.

Черното си е черно рече си човеко.И веднага след това си рече - Аз пък ще си карам по бялото. - Но докога? - запита се той,ей тъй по между другото.

И така по между другото стигна на строежецо.Всички мисли до този момент останаха назад по между другото,което беше съществено.Единственото нещо,което не прави по между другото - да маже и шпаклова.Това нещо му даваше сили от 4 години насам.

Е,не беше от най-търсените,защото смяташе,че качеството си има цена,но поне вече се носеха легенди за него и неговата работа.Някои дори си позволяваха да го наричат "светата ръка".И това го караше да бъде упорит.И ей така по между другото да стиска зъби плащайки.И да вярва,че ще успее да продължи.И да си остане мазочошпакловчик,но не по между другото,а защото се чувства удовлетворен като види изъклените очи и изплезените езици на същите онези премигващи собственици на новостроящи се къщи,когато гледайки стените или тавана видят отражението на дърветата отвън или когато пипнат някоя стена да задват тъпия въпрос - Тук ще хване ли боята,като стъкло е гладко?

Абе... мазачошпакловска история.Кво ви занимавам?Сака че си немате други ядове.

Какво притежава един обикновен мазачошпакловчик

2008-03-15T13:52:00.000-07:00

Като за първа публикация нека покажа колата на един мазчошпакловчик.

Сега е с летНи джанти ама още нема пресни снимки.

Предназначението на розовата страница

2008-03-15T13:46:00.000-07:00

Па те така рекох от време на време да снимам различни моменти от ежедневието на мазачошпакловчиците и да си ги пущам от немане какво да права.Редко ша пущам,що редко нема кво да права.