Роднини по сметка

Иде там некаква, братовчедка на жената на човеко се пада и вика - Бе у назе ималко за мазане и за шпакловане, ако такова евентуално да погледнеш и ако цената е добра да го направиш.

Рече си човеко - Що па не. Малко извънреден труд и некой лев не вредят на никому.

Отива, гледа, смята материал, нужно време, тем подобни и им вика - Цената е на метър и включва материала.

Брадовчедката по сметка се зачуди па му рече - Мини утре вечер пак та да се разберем от кога ще почнеш.

Отива пак човека - таз и майка и(на тъста му сестрата) насреща, а мъжа и се върти като пръднал. Разбраха се за всичко, уж беше всичко ток и жица и почнаха лелята и братовчедката да питат - Но понеже сме роднини не може ли така, малко от цената да отбиеш, род сме и е срамота.

Човеко попремига и каза - Туй е моята цена. Щом е скъпо немерете друг.

-Не, недей така. Помисли си, ако е възможно. Ако не, ще ти платим дори и таз цена, но искаме да мажеш ти, нали сме род на други няма да се доверим. - Викат двете префърцуни и като че ли са се наговорили. Репликите им са като диалог от професионален монолог.

Човеко беше непреклонен. Той си знаеше цената и вече беше съжалил, трябваше да иска двойно.

Тръгна си той доволен, че и този път е непреклонен. Караше си към дома и нещо в главата празна му светна - Тъй като сме род, защо не минат да им дам сметките за ток? Защо пък телефона или наема никой роднина да ги плати не се наема? Никой досега не донесе чанта с храна. Нито нафта му сипа. Никой даже му не рече - Род сме ще ти платиме повече. Какъв роднина си с хора, които никога не са те канили на рожден ден, нито пък на кръщене. Даже в къщата им никога не си влизал. Я си майката ебете и като попа си платете.

п.п. Беше чувал той за брак по сметка, но сега разбра, че има и рода по сметка.

Емигрантската история на човеко

Бе споменах аз, че ще пиша за човеко. Проблема е че той е тежка, странна и неразбрана личност та незнам от къде да започна. Демек ще трябва малко предистория пък после ще се впуснем в полунеинтересните му емигрантски преживелици.

Човеко беше тежък, неразбран и твърдоглав още от ранното си детство. Биеше децата в училище, спореше с даскалете и го болеше дедовия. Израстна си така с гордост преголяма, самочувствие полумалко и никога неразбран, макар да знаеше, че винаги е прав. От толко правота човеко не завърши, а фана та са ожени. До тук добре, но после на къде?

Човеко бе ебач и не пропускаше възможност, но семейството му беше първа важност. Никога не позволи чужда путка семейството му да развали. И така си беше, докато се не намеси чужди хуй. Както и да е, нека само спомена, че човеко пожела детето си да гледа без жена. Понеже беше тежък, твърдоглав и неразбран получи своето и се почувства силен, но неоправдан.

Нека пак да скочим по-напред и да споменем, че той остана си ебач, но всико свързано е с пари и човеко беше пред фалит. Тогава той получи спасителното предложение - Ето ти пари назаем и заминавай за Италия. Човеко се задърпа и каза - Какво да правя аз в таз страна? Само да натрупам борч и после цял живот на някой да съм роб.

Но понеже беше тежък, твърдоглав и неразбран се реши, взе парите и каза - Довиждане жени, аз отивам да изкарвам пари.

Човеко си купи билет, но на гарата разбра, че за да мине границата му трябва джоб пара. Ако няма трябва да плати проценти и шофьора ще даде колкото да мине границата. Човеко след като плати билета бе останал с 13.33 евро в джоба. Къв процент, кви пет лева? Нужни бяха 35.

Но понеже беше тежък, твърдоглав и неразбран реши да тръгне за да не изгуби заветния билет. И понеже беше ... бе вие май вече си знаете какъв си беше, той реши, че ако го върнат на границата ще се прибере на автостоп. Имаше консерви и вода за пет човекодни.

До тука нищо интересно, но без предистория не може. Следващия път ще спомена как пътуването мина и на човеко му се размина.

И отново малко музика

Въпреки, че ми беше препоръчано от друг блогър да избягвам да поствам клипове от тубето просто не се сдържах. В тази песен са всичките спомени от най-трудните моменти в живота ми, а именно - първите месеци в Италия придружени с много глад, никотинов глад, страх от екстрадиране, жажда, глад, преглъщане на унижения от работодатели и колеги, глад, къртовски труд за жълти стотинки, неполучени жълти стотинки защото няма на кой да се оплачеш, стискане на зъби заради всичко и най-вече глад.

Всъщност самия текст няма нищо общо с това, което съм преживял, но тъй като в онези моменти ми се случваше да я чувам доста често винаги ми напомня за тях. Въпреки всичко я обожавам.

Не знам дали е срамно или е просто човешко, но докато я слушам в момента се поразплаках лекичко спомняйки си "доброто" старо време.

п.п.Всъщност май може и да се опитам да преразкажа няколко случки от живота на човеко, макар че никога няма да успея да пресъздам едно към едно това, което е изпитал.

п.п.п. А сега приятно слушане(и когато я чуете тази песен някъде и някога отново се сещайте за човеко и другите човеци като него, които въпреки всичко са стиснали зъби и са предпочели да представят българите като добра нация по света напук на общоприетото мнение за емигрантите от България).

Домашни любимци - 2

То май е по-добре заглавието да е "Бивши домашни любимци".

Човеко тамън се похвали с домашните животни и се успокои за врабеца, че е в добри ръце и се случи лоша случка. Прибира се един ден от работа и гледа празна клетка. Ни врабец ни пет лева. Жена му вика - Де да знам. Чух трясък и докато изляза гледам клетката е паднала, а вратичката отворена.

Ясна работа тогава - има котки в квартала. Няма как да падне сама, защото времето си беше хубаво, без вятър. Но понеже човеко си е оптимист си каза - Щом няма перуш по балкона значи пилето е живо.

Една седмица клетката си беше на балкона с отворена вратичка и храна. Човеко имаше надежда, че врабецо ще се върне у дома. Ма толко си му е акъла врабчи, даже на кокошката е повече.

Но понеже човеко си е оптимист си каза - Дано поне да е в комшиите, при техните врабчета. Да се чифтосват дълго и щастливо, че при нас беше много самотно...

Домашни любимци

Те това са на човеко животинките. То врабеца не е негов, а на детето. Оно си го спечели от некакъв конкурс по рисуване в училище.

Скорпиона си го намери на работа и рече да го прибере. После мислеше да го сложи в епоксидна смола, но докато се накани и скорпионо фана та умре.

Иначе човеко бе грижовен стопанин - пущаше му живи буболечки и мравки. За три дена хищника утрепа две буболечки и три мравки, обаче нямаше видими следи от ядено. Жертвите си беха цели и умрели. Може и от задушаване да се е споминал, че човеко все отлагаше за утре да му пробие дупки на кутията.

Добре, че врабецо не е негов и има кой да се грижи за него.

Още две от любимите ми италиански песни.

Любима музика

Тук просто ще остана без думи.

Още за любимата ми музика

Това по-скоро бих го определил като не чак толкова настръхващо, но определено е доста релаксиращо. Поне на мен ми действа така.