Въпреки, че ми беше препоръчано от друг блогър да избягвам да поствам клипове от тубето просто не се сдържах. В тази песен са всичките спомени от най-трудните моменти в живота ми, а именно - първите месеци в Италия придружени с много глад, никотинов глад, страх от екстрадиране, жажда, глад, преглъщане на унижения от работодатели и колеги, глад, къртовски труд за жълти стотинки, неполучени жълти стотинки защото няма на кой да се оплачеш, стискане на зъби заради всичко и най-вече глад.
Всъщност самия текст няма нищо общо с това, което съм преживял, но тъй като в онези моменти ми се случваше да я чувам доста често винаги ми напомня за тях. Въпреки всичко я обожавам.
Не знам дали е срамно или е просто човешко, но докато я слушам в момента се поразплаках лекичко спомняйки си "доброто" старо време.
п.п.Всъщност май може и да се опитам да преразкажа няколко случки от живота на човеко, макар че никога няма да успея да пресъздам едно към едно това, което е изпитал.
п.п.п. А сега приятно слушане(и когато я чуете тази песен някъде и някога отново се сещайте за човеко и другите човеци като него, които въпреки всичко са стиснали зъби и са предпочели да представят българите като добра нация по света напук на общоприетото мнение за емигрантите от България).
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар