Роднини по сметка

Иде там некаква, братовчедка на жената на човеко се пада и вика - Бе у назе ималко за мазане и за шпакловане, ако такова евентуално да погледнеш и ако цената е добра да го направиш.

Рече си човеко - Що па не. Малко извънреден труд и некой лев не вредят на никому.

Отива, гледа, смята материал, нужно време, тем подобни и им вика - Цената е на метър и включва материала.

Брадовчедката по сметка се зачуди па му рече - Мини утре вечер пак та да се разберем от кога ще почнеш.

Отива пак човека - таз и майка и(на тъста му сестрата) насреща, а мъжа и се върти като пръднал. Разбраха се за всичко, уж беше всичко ток и жица и почнаха лелята и братовчедката да питат - Но понеже сме роднини не може ли така, малко от цената да отбиеш, род сме и е срамота.

Човеко попремига и каза - Туй е моята цена. Щом е скъпо немерете друг.

-Не, недей така. Помисли си, ако е възможно. Ако не, ще ти платим дори и таз цена, но искаме да мажеш ти, нали сме род на други няма да се доверим. - Викат двете префърцуни и като че ли са се наговорили. Репликите им са като диалог от професионален монолог.

Човеко беше непреклонен. Той си знаеше цената и вече беше съжалил, трябваше да иска двойно.

Тръгна си той доволен, че и този път е непреклонен. Караше си към дома и нещо в главата празна му светна - Тъй като сме род, защо не минат да им дам сметките за ток? Защо пък телефона или наема никой роднина да ги плати не се наема? Никой досега не донесе чанта с храна. Нито нафта му сипа. Никой даже му не рече - Род сме ще ти платиме повече. Какъв роднина си с хора, които никога не са те канили на рожден ден, нито пък на кръщене. Даже в къщата им никога не си влизал. Я си майката ебете и като попа си платете.

п.п. Беше чувал той за брак по сметка, но сега разбра, че има и рода по сметка.